причини за пародонтоза

В статията ще прочетете:

Пародонтитът, по-популярен като пародонтална болест и пародонтоза, е сериозна инфекция на венците (гингивата). Обикновено се развива в резултат на лоша устна хигиена. Протича с увреждане както на венечната тъкан, така и на лигаментите (връзките) и костната тъкан, които обграждат и поддържат зъбите.

Заболяването е често срещано, но за щастие успешно може да бъде лекувано и профилактирано. Оставено без лечение, то може да доведе до оголване на зъбните корени, разклащане и загуба на зъби.

Причини за пародонтит

Зъбната плака е тази, която стои в основата на пародонталната болест. Тя е много тънък пихтиест налеп по повърхността на зъбите. Съставена е от бактерии, хранителни остатъци и слюнка. Образува се няколко часа след последното почистване на зъбите и е невидима с просто око. Натрупва се при лоша, занемарена или липсваща орална хигиена. А така също и на места с локален предразполагащ фактор. Пример за такъв фактор биха могли да бъдат струпване на зъби, анормално разположени зъби, пломби или коронки с отстоящи ръбове. И още – особености в анатомията на зъба, зъбен камък, остатъчни корени в устната кухина, кариеси. Миенето на зъбите два пъти дневно и почистването на междузъбните пространства с конец за зъби веднъж на ден е силно оръжие срещу плаката.

При продължително задържане на плака по зъбите тя може да натрупа значителни количества минерални вещества. Само по себе си това е предпоставка за формиране на зъбен камък.

Зъбният камък е твърд налеп върху зъбните повърхности и венечната граница. Твърдостта му е по-малка от тази на зъбния емайл – най-твърдото и минерализирано вещество в човешкото тяло. И все пак той не може да се отстрани с четка или конец за зъби. Почистването му се осъществява само със специализиран апарат (ултразвуков скалер). Ето защо е препоръчително да се посещава стоматолог и то редовно.

Плаката наред със зъбния камък са главни виновници за редица проблеми със зъбите и венците, включително острото венечно възпаление (гингивит).

Гингивитът се характеризира с раздразнение, зачервяване и подуване на венеца около зъба. Прогресията може да бъде спряна с навременна диагноза и ранно лечение. Ако не се вземат своевременни мерки, възпалението хронифицира. Или по друг начин казано, гингивитът прераства в пародонтит. Образуват се пародонтални джобове, в които попадат все повече бактерии и зъбна плака. Продължителният възпалителен процес обхваща зъбодържащия апарат (пародонт). Зъбите постепенно се оголват, започват да се клатят и да падат. И тук нещо важно – пародонтозата влияе негативно не само на усмивката, но и на имунитета!

Рискови фактори за пародонтит

Основните фактори, които увеличават риска от пародонтоза, са:

  • гингивит
  • занемарена или липсваща орални хигиена
  • пушене (включително на електронни цигари) или дъвчене на тютюн
  • хормонални промени като тези по време на бременност или менопауза
  • прием на наркотици за развлечение
  • затлъстяване
  • неправилно и непълноценно хранене, в т.ч. дефицит на витамин С
  • генетика
  • прием на лекарства, които имат като страничен ефект сухота в устата или промени във венците
  • отслабен имунитет от заболявания като левкемия, ХИВ/СПИН или от лечение на онкологични заболявания с химио- и лъчетерапия
  • заболявания като диабет, ревматоиден артрит, болест на Крон

Симптоми на пародонтална болест

Веднага правим едно уточнение – здравите венци са твърди на допир, имат бледорозов цвят, стегнати са и обхващат плътно основата на зъба.

Важно е да се познават знаците, с които тялото сигнализира за пародонтит и при появата им веднага да се потърси лекарска помощ. Бързото поставяне на диагнозата значително подобрява прогнозата и изхода от лечението.

Симптомите и признаците на инфекция на венците включват:

  • раздразнени или подути венци
  • яркочервени, тъмночервени или лилави венци
  • чувствителни при допит венци
  • лесно кървящи венци
  • следи от кръв по четката за зъби
  • плюене на кръв след миене на зъбите или използване на конец за зъби
  • лош дъх
  • събиране на гной между зъбите и венците
  • зъби, които се клатят или падат
  • болка при дъвчене
  • поява на празни пространства между венеца и зъба (пародонтални джобове)
  • отдръпване на венците, което създава впечатление за „по-дълги“ зъби
  • промяна в начина, по който горните и долните зъбите прилягат един към друг при захапване

Превенция на пародонтална болест


Миенето на зъбите два пъти дневно, всекидневното почистване на междузъбното пространство с конец за зъби и редовното посещаване на стоматолог за профилактични прегледи. Това са 3-те основни стъпки, които намаляват риска от поява на инфекцията. Добрата орална хигиена е сериозна преграда за пародонтита, тъй като не позволява развитието на среда с патогенни микроорганизми.

Посещението при стоматолог (обикновено на всеки 6 до 12 месеца), пък подпомага справянето с проблемите още в зародиш. Не бива да се забравя, че редовното професионално почистване на зъбите е основен начин за превенция на зъбни и венечни заболявания.

Поставяне на диагноза пародонтит

За да определи дали пациентът има хронично възпаление на венците, стоматологът най-напред снема медицинска анамнеза за състоянието му. След това прави оценка на устната кухина. При наличие на венечни джобове се измерва дълбочината им.

Тук отваряме една скоба – нормалната дълбочина на джоба обикновено е между 1 и 3 мм. Джоб, по-дълбок от 4 мм, може да е индикация за пародонтит.

Възможно е да се направи рентгенова снимка на зъбите, за да се потвърди или изключи намалена костна тъкан в областите с дълбоки венечни джобове.

Лечение на пародонтална болест

Лечението цели контрол над прогресията на заболяването и възпрепятстване на преждевременната загуба на зъби. Провежда се терапия за намаляване дълбочината на джобовете и стабилизиране на подвижните зъби.

Лечението на пародонтит се разделя на три фази – инициална, корективна (хирургична) и поддържаща.

В инициалната фаза се цели премахване на зъбния камък и плака.

В корективната фаза се прилагат различни процедури – т.нар. резективни и регенеративни техники. Резективните се състоят в премахване на тъкани за намаляване дълбочината на пародонталния джоб или отстраняване на променени тъкани.

Регенеративните техники – в реизграждане на загубената кост и прикрепваща тъкан.

След приключване на инициалната и корективната фаза от лечението на пародонтит се пристъпва към поддържащи процедури, за да се предотврати рецидив на заболяването.

Пациентът има ключова роля в оздравителния процес. Резултатите винаги са по-добри, когато той съдейства на стоматолога, възприемайки здравословен начин на живот и подобрявайки хигиената на устната кухина.

Още нещо от съществена важност в борбата срещу коварната пародонтална болест

Не бива да се забравя, че природната медицина допълва традиционната. Все повече стоматолози у нас споделят това убеждение и препоръчват на своите пациенти фолиева киселина и екстракт от Царевична коса (Zea Mays) за лечение и профилактика на пародонтит.

Комбинираният прием на тези две вещества допринася за:

  • регенериране на съединителната тъкан и епитела в устната кухина
  • преустановяване резорбцията на алвеоларната кост
  • усилване продукцията и намаляване вискозитета на слюнката, която има силно изразено почистващо и антибактериално действие