- Причини за възпаление на венците
- Рискови фактори за гингивит
- Характерни симптоми на възпалени венци (гингивит)
- Последствия от възпалени венци (гингивит)
- Превенция на възпалени венци (гингивит)
- Поставяне на диагноза гингивит
- Лечение на възпалени венци (гингивит)
Гингивит е медицинското наименование на повърхностно възпалени венци. Това е често срещан проблем (засяга до 90% от световното население), обикновено провокиран от занемарена или липсваща орална хигиена. Проявява се със зачервяване и подуване на венците, лека болезненост, в редки случаи по-силна болка. Много хора обаче неглижират симптомите и рискуват здравето на венците и зъбите.
И тук нещо много важно – ако бъде оставен без лечение, гингивитът може да прерасне в пародонтит (пародонтоза). С термина се обозначава хронично възпалително заболяване, което засяга целия зъбозадържащ апарат и е свързано с риск от загуба на зъби.
Причини за възпаление на венците
Както вече посочихме, лошата хигиена на устната кухина е главната причина за гингивит.
Липсата на достатъчно грижи за зъбите и венците допринася за образуването на зъбна плака. Това е фин налеп по зъбите, състоящ се основно от микроорганизми (бактерии). В състава ѝ влизат още олющени клетки от устната лигавица, слюнка и специфични въглехидрати.
Ако зъбната плака не се премахва редовно, бактериите в нея започват да произвеждат вредни за венците и зъбите вещества. Освен това тя се удебелява и се превръща в зъбен камък – твърдо отлагане върху зъбните повърхности и гингивалната (привенечната) граница.
По същество зъбният камък е минерализирана зъбна плака. Той има порьозна структура, подобна на кост, емайл или дентин. Сам по себе си не е патогенен. Грапавата му повърхност обаче е идеално място за натрупване и задържане на патогенните микроорганизми, причинители на заболявания като гингивит и пародонтит. Ето защо зъбният камък трябва да се отстранява периодично от стоматолог.
Колкото по-продължително време се задържат плака и зъбен камък по зъбите, толкова по-голям е рискът от подуване и кървене на венците. Опасността от кариес (най-честият стоматологичен проблем в световен мащаб) също се увеличава, което допълнително би могло да влоши състоянието на пациента. И пак да припомним – ако не се лекува гингивитът може да прогресира до пародонтит и да се стигне дори до загуба на зъбите.
Рискови фактори за гингивит
Главните фактори, които увеличават риска от венечно възпаление, са:
- занемарена или липсваща орална хигиена
- пушене (включително на електронни цигари) и дъвчене на тютюн
- по-напреднала възраст
- сухота в устата
- неправилно и непълноценно хранене, в т.ч. дефицит на витамин С
- струпани и изкривени зъби, които са трудни за почистване
- отслабен имунитет от заболявания като левкемия, ХИВ/СПИН или от лечение на онкологични заболявания с химио- и лъчетерапия
- прием на някои лекарства (като антиепилептици с фенитоин и на калциеви антагонисти, използвани в комплексната терапия на артериална хипертония, стенокардия и исхемична болест на сърцето)
- хормонални промени като тези по време на бременност, менструация
- използване на противозачатъчни
- генетика
- определени вирусни и гъбични инфекции
Характерни симптоми на възпалени венци (гингивит)
Започваме с едно уточнение – здравите венци са бледорозови, прилепват плътно около основата на зъба и не кървят.
Възпалените венци са:
- яркочервени или лилави
- подути и болезнени
- кървят лесно при миене на зъбите или ползване на конец
- отдръпнати от зъбите
- деликатни и силно чувствителни
Важно е да се познават знаците, с които тялото сигнализира за гингивит, и при появата им веднага да се потърси лекарска помощ. Бързото поставяне на диагноза е предпоставка за постигане на по-добра прогноза и изход от заболяването.
Последствия от възпалени венци (гингивит)
Пародонтитът е най-тежкото последствие от гингивита. Възпалението на зъбодържащия апарат (пародонта) влияе негативно не само на усмивката, но и на имунитета. Има данни, че пародонтитът е свързан с някои заболявания, включително такива на дихателната система, диабет, коронарна артериална болест, инсулт и ревматоиден артрит. Според някои проучвания бактериите, причинители на пародонтит, попадат в кръвообращението през венечната тъкан и могат да причинят проблеми със сърцето, белите дробове и други органи. Необходими са обаче още проучвания, които да потвърдят изводите.
Остър некротизиращ улцерозен гингивит е друго възможно усложнение на гингивита. Това е тежка форма на гингивит, при която инфекцията може да обхване цялата венечна зона с алвеоларната кост и периодонциума (тъканта около корена на зъба). Ако не се лекува правилно и навреме, острият некротизиращ улцерозен гингивит крие тежки последици. Може да доведе до тежка халитоза (лош дъх), кървене и постепенно отдръпване на венците. А в редки случаи дори до гангрена на устните и бузите. Усложнението застрашава най-вече хората в развиващите се страни с нисък жизнен стандарт.
Превенция на възпалени венци (гингивит)
Когато се говори за превенция на гингивит, всъщност става дума за предотвратяване появата на плака.
За целта помагат:
Добра орална хигиена
Четкането на зъбите (два пъти дневно) трябва да бъде достатъчно продължително (около 2 минути). Да се извършва във вертикална, а не в хоризонтална посока и да завършва с почистване на езика и вътрешната страна на бузите.
Не бива да се забравя, че конецът за зъби е съществен елемент от ежедневната хигиена на устната кухина. Използването му веднъж дневно премахва над 80% от плаката в труднодостъпните за четката места като междузъбните пространства.
Редовно посещение при стоматолог
Посещението при стоматолог за профилактичен преглед и професионално почистване на зъбите е основен начин за превенция на зъбни и венечни заболявания. Обикновено това се прави на всеки 6 до 12 месеца. При рискови фактори за пародонтит като сухота в устата, тютюнопушене и прием на определени лекарства – дори по-често.
Добри здравни практики
Здравословното хранене и контрол на кръвната захар при диабет също спомагат за поддържане на добро здраве на венците.
Поставяне на диагноза гингивит
Диагнозата се поставя въз основа на анамнеза, обстойно изследване на устната кухина (оценка на зъбите, венците, езика). При наличие на венечни джобове се измерва дълбочината им.
Отваряме една скоба, че нормалната дълбочина на джоба обикновено е между 1 и 3 мм. Джоб, по-дълбок от 4 мм, може да е индикация за венечни и пародонтални заболявания.
Възможно е да се направи рентгенова снимка на зъбите, за да се потвърди или изключи намалена костна тъкан в областите с дълбоки венечни джобове.
При необходимост се назначават и други изследвания. Ако причината за гингивит не е изяснена напълно, стоматологът може да препоръча на пациента да се изследва за заболявания, които не са диагностицирани. При напреднал гингивит е възможно да се наложи посещение при пародонтолог (специалист по заболяване на венците).
Лечение на възпалени венци (гингивит)
Гингивитът е обратимо заболяване и навременните мерки водят до пълното му излекуване. Лечението е насочено към отстраняване на провокиращите фактори. Започва се с щателно почистване на зъбните повърхности от плака и зъбен камък. При необходимост се извършват манипулации по възстановяване на зъбите.
Пациентът има ключова роля в оздравителния процес. Резултатите винаги са по-добри, когато се поддържа отлична орална хигиена и се подобри начинът на живот.
Приемът на фолиева киселина и екстракт от Царевична коса (Zea Mays) също е от съществено значение в борбата с гингивита. Едновременният прием на тези две вещества действа благоприятно върху съединителната и епителна тъкан в устната кухина. Това обаче не е всичко – комбинацията е ефективна за профилактика на пародонтоза.
Може да се използва и срещу зъбна плака. Причината е, че стимулира образуването на слюнка в устата, която буквално „измива“ зъбите.