+Ваксинален агент

Термин за описание на различните комбинации на агент, използван за имунизация. Те могат да бъдат моновалентни (антиген) или мултивалентни (няколко антигени) ваксини. Терминът „ваксина“ може да се използва взаимозаменяемо с ваксинален агент.

+Вторичен имунен отговор

Капацитетът на имунната система на организма да помни срещата със специфичен антиген и да реагира по-бързо на антиген в по-късна среща.

+Ваксинация

Метод за създаване на активен имунитет против инфекциозни болести, чрез въвеждане на ваксини в организма на човека.

+Вродена имунна система

Компонент на имунната система, който се състои от набор от генетично кодирани отговори на патогени и не се променя или адаптира по време на жизнения цикъл на организма. Вроденият имунитет включва бързо мобилизирана защита, предизвикана от рецептори, които признават по-широк спектър от микроби. В контраст с адаптивния имунитет, не придобиват памет за по-добра реакция по време на втора експозиция на инфекция.

+Ваксина

Препарат, получен от живи атенюирани (отслабени) или убити микроорганизми, техните токсини или антигени, който се прилага за създаване на специфичен активно придобит имунитет срещу определено заболяване.

+Възпаление

Сложна защитна реакция на организма в отговор на увреждане на клетките и тъканите от различни патогенни фактори. Целта е да се елиминира вредния агент, да се ограничи увреждането, а след това да се възстанови тъканта до нормалното или близко до нормалното й състояние. To се характеризира с увеличаване на притока на кръв и влизането на левкоцити в тъканите, което води до подуване, зачервяване, повишена температура и болка.

+Вазоактивни амини

Вещества, включително хистамин и 5-хидрокситриптамин, които увеличават съдовия пермеабилитет и контракцията на гладката мускулатура.

+Вирулентност

Болестотворната сила на даден микроорганизъм, способноста на бактерии, вируси и др. да предизвикват заболяване.