Речник

Kухина, изпълнена с гной и ограничена от околните тъкани с фиброзна капсула, причинена от инфекция.

Антитела, образуващи се срещу собствени антигени на организма; имунната система реагира патологично и възприема собствените клетки или тъкани като чужди; производството им в организма се свързва с някои заболявания, при които е налице атака срещу собствени тъкани или клетки, т. нар. автоимунни заболявания.

Състояние, характеризиращо се със специфични антитела (антифосфолипидни антитела или антитела срещу ДНК), или клетки (като естествените клетки-убийци), които взаимодействат с молекули или съставки на собствените тъкани на организма и причиняват заболявания като ревматоиден артрит, лупус и др.

Субстанция, блокираща или потискаща деструктивните окислителни реакции, които премахват или унищожават свободните радикали. Примери – витамини А, С и Е, минерала селен, ензимите каталаза и супероксидисмутаза, коензим Q10, и комбиниран препарат Oxybor Forte.

Състояние, при което липсват или са намалени имуноглобулините в серума; тези лица са особено възприемчиви към инфекции поради невъзможност да образуват антитела към бактериалните антигени.

Силно намаляване на общото количество на неутрофилните левкоцити (вид бели кръвни клетки) в кръвта, с характерно развитие на чести инфекции.

Адаптивният имунитет се развива през целия живот. Начините за изграждането му са преболедуване или ваксинация. Ефективността на придобитата имунна система зависи от способността й да разпознае „чуждия“ материал, да отговори на присъствието му и да го ликвидира по подходящ начин. Когато тя се среща с нов микроб или ваксина се получава имунен отговор. Необходими са дни или седмици, за да отговори или да се адаптира, но придобитото подобряване на имунната готовност или „памет“, се запазват в продължение на дълги периоди от време (години).

Производство на антитела от имунната система срещу конкретни антигени, придобити или чрез заразяване или чрез ваксиниране.

Всяко вещество или организъм, които предизвикват имунен отговор (произвеждат имунитет), когато са въведени в организма.

Погрешна (прекомерна защитна) реакция на имунната система, обикновено към на пръв поглед “безвредни” вещества от околната среда, известни като алергени. Това е състояние, което включва имунитета на организма срещу различни неща, които могат да влязат в тялото – треви, полени, плесени и др. В резултат имунитета включва специално антитяло, наречено IgE. Когато то се съчетае с алергени (полени, плесени, антибиотици), кара имунната система да развива възпаление, което може да доведе до сърбеж, астма, червени очи и др.

Всяко вещество с антигенни свойства, което има способността да предизвика алергична реакция в даден организъм е известно като алерген (плесен, треви, антибиотици и т.н).

Модифициран или инактивиран бактериален токсин, който е загубил токсичността си, но е запазил антигенните и имуногенните си свойства.

Тежка, потенциално опасна за живота алергична реакция от бърз тип (свръхчувствителност), осъществява се от IgE антитела. Проявява се с локално зачервяване, сърбеж по кожата, образуване на оток, оток на ларинкса, спазъм на гладката мускулатура, хипотония, и може да прогресира до колапс или анафилактичен шок.

Глобулини (протеини), които се произвеждат от плазматичните клетки в отговор на антигенен стимул (чужди вещества) като бактерии и вируси. Антителата защитават организма от болести чрез свързване на тези организми и ги унищожават. Те осигуряват хуморалната имунна защита на организма, и се наричат имуноглобулини.

Отнася се до генетичните различия между индивидите от един и същи вид.

Присаждане на тъкан или орган между алогенни лица.

Потенциално обратима специфична имунологична толерантност, в която лимфоцитите стават функционално неактивни.

Всяко вещество, което може да бъде припознато от антитела или Т-клетъчен рецептор и което предизвиква и създава имунен отговор. Например, при ваксиниране против морбили, вирусът на морбили е антиген. В резултат на това се образува антитяло, което предпазва от развитие на морбили.

Форма на програмирана клетъчна смърт.

IgE-медиирана свръхчувствителност, т.е. астма, екзема, сенна хрема и хранителна алергия.

От едно и също лице.

Виж имуноглобулин.

Адювантите са съединения, прибавяни към ваксината, за да се увеличи имуногенността й, например алуминиевия хидроокис.

Заболяванията, при които собствената имунна система на организма действа срещу него.

Имунни клетки, които показват отговор срещу собствените клетки или тъкани на организма.

Първият слой на тялото за защита срещу вредните микроби /кожата е отличен пример/.

Някои от кръвните клетки, които са безцветни, поради липса на хемоглобин, и съдържат ядро. Те включват лимфоцитите, дендритни клетки, моноцити, неутрофили, еозинофили и базофили, наречени левкоцити.

Тип на гранулоцити (бели кръвни клетки) в кръвта.

Атенюирани Mycobacterium туберкулоза се използват като специфична ваксина за туберкулоза и като адювант.

Вид лимфоцити, участващи предимно в антитяло-медииран имунитет. Те произвеждат антитела, които се свързват с микроби, циркулиращи в кръвта, така че те не могат да инфектират други клетки.

Термин за описание на различните комбинации на агент, използван за имунизация. Те могат да бъдат моновалентни (антиген) или мултивалентни (няколко антигени) ваксини. Терминът „ваксина“ може да се използва взаимозаменяемо с ваксинален агент.

Капацитетът на имунната система на организма да помни срещата със специфичен антиген и да реагира по-бързо на антиген в по-късна среща.

Метод за създаване на активен имунитет против инфекциозни болести, чрез въвеждане на ваксини в организма на човека.

Компонент на имунната система, който се състои от набор от генетично кодирани отговори на патогени и не се променя или адаптира по време на жизнения цикъл на организма. Вроденият имунитет включва бързо мобилизирана защита, предизвикана от рецептори, които признават по-широк спектър от микроби. В контраст с адаптивния имунитет, не придобиват памет за по-добра реакция по време на втора експозиция на инфекция.

Препарат, получен от живи атенюирани (отслабени) или убити микроорганизми, техните токсини или антигени, който се прилага за създаване на специфичен активно придобит имунитет срещу определено заболяване.

Сложна защитна реакция на организма в отговор на увреждане на клетките и тъканите от различни патогенни фактори. Целта е да се елиминира вредния агент, да се ограничи увреждането, а след това да се възстанови тъканта до нормалното или близко до нормалното й състояние. To се характеризира с увеличаване на притока на кръв и влизането на левкоцити в тъканите, което води до подуване, зачервяване, повишена температура и болка.

Вещества, включително хистамин и 5-хидрокситриптамин, които увеличават съдовия пермеабилитет и контракцията на гладката мускулатура.

Болестотворната сила на даден микроорганизъм, способноста на бактерии, вируси и др. да предизвикват заболяване.

Серумни протеини, предимно имуноглобулини, които функционират като антитела и помагат на организма да се бори с инфекциите.

Преднамерена промяна на генетичен материал от намесата в генетичните процеси. Това включва въвеждането на чужда ДНК или синтетични гени в организма.

Жив организъм, който може да бъде заразен с инфекциозен агент при естествени условия.

Тип бели кръвни клетки (фагоцити), съдържащи цитоплазмени гранули (т.е. неутрофили, еозинофили и базофили).

Тъканно възелче, съдържащо пролифериращите лимфоцити, фибробласти и макрофаги, което се формира вследствие на възпаление в отговор на хронична инфекция или запазване на антиген в тъканите.

Вещества, добавяни към ваксини за инактивиране на вируси или бактерии, стабилизиране на ваксина, или запазване на ваксината, така че да остава силна с течение на времето. Примери на добавки кам ваксина – албумин, алуминиев хидроксид и алуминиев фосфат.

Имунизации, които не се изискват от закона.

Антиген-представящи имунни клетки, които инициират имунния отговор чрез активиране на лимфоцитите и стимулират секрецията на цитокини. Дендритните клетки също така предотвратяват автоимунни реакции чрез инструктиране на Т-лимфоцитите да не реагират, или са толерантни към самия орган.

Вид нуклеинова киселина, главен носител на генетичния материал на всички клетки и на ДНК-вирусите. Съдържа се основно в ядрата на клетките и най-често има формата на двойно верижна спирала.

Ваксини, които често използват „гола“ ДНК (ДНК, която не е свързана с клетка или вирус), с инструкции за вземане на защитни антигени. Когато се инжектира ДНК от други клетки, след това се произвеждат защитни антигени.

Способността на ваксината за постигане на желания благоприятен ефект (и) в реални обстоятелства.

Максималната способност на ваксината да произведе желания ефект.

Възпаление на веществото на главния мозък, обикновено причинено от вируиси. Енцефалитът може да доведе до трайни мозъчни увреждания или смърт.

Общ термин, описващ мозъчна дисфункция. Синдром при различни заболявания, при които на определен етап се въвлича и мозъка с характерните симптоми на количествени или качествени изменения на съзнанието, отпадна или възбудна неврологична симптоматика.

Свързан с определена местност, болестотворен причинител или болест, които постоянно съществуват в тази област.

Появата на болестта в рамките на определен географски район или население, което е в повече от нормалното ниво за дадено заоболяване.

Клон на медицинската наука, който се занимава с честотата, разпределението и контрола на заболяванията в дадена популация; видове фактори които контролират наличието или липсата на заболяване или патоген.

Инфекция или заболяване, причинено от бактерии или вируси, намерени в естествена среда, като например морбили или варицела.

Бактерия, която се използва в областта на общественото здраве като индикатор на фекално замърсяване (на вода или храна) и в областта на медицината и генетиката като изследователски организъм. E. Coli се появява в различни щамове, които могат да живеят безвредни в червата или да произвеждат токсин, причиняващ чревна болест.

Сложни протеини, произведени от живи клетки и катализиращи специфични биохимични реакции.

Подуване на тъкан (oток), причинено от ненормално натрупване на течност в тъканите.

Произлизащ отвътре, развиващ се вследствие на вътрешни причини, т.е. образуващ се в организма.

Токсини, който се освобождават при разрушаването на патоненни грам-отрицателни бактерии. Представлява липополизахариди от клетъчната стена. Предизвиква повишаване на температурата, хипотония и други клинични симптоми.

Определен вид бели кръвни клетки (левкоцити). Еозинофилите обезвреждат и отстраняват чужди за организми белтъци.

Зачервяване на кожата поради хиперемия (приток на еритроцити в тъканните пространства).

Производство на еритроцити.

Патогенен белтък (токсин), отделян от бактерии.

Екстраваскуларна течност (материали, излезли от кръвоносните съдове), съдържаща белтъци, клетки и клетъчни остатъци, която се натрупва по тъканите по време на възпаление.

Ваксина, съдържаща живи, отслабени бактерии или вируси, които индуцират активен имунитет.

Жлезата е орган (клетка или група от клетки), който произвежда химични вещества като хормони, ензими и др.

Възможността за разпространение на болестта, да се предава от човек на човек чрез пряк или непряк контакт.

Броят на новите случаи на заболяване в населението за определен период от време.

Имунизации, които се изискват от закона.

Термин, описващ заболяване от неизвестна причина.

Устойчивост срещу заболяване, невъзприемчивост на организма към причинителя на заболяването. Бива вроден и придобит, естествен и изкуствен, клетъчен и хуморален и др.

Имунизационен календар е утвърдената хронологична схема за имунизация и реимунизация на различни възрастови групи население. В България едни от задължителните ваксини са тези против хепатит, туберкулоза, полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш.

С термина имуногенност се означава способността на антигените да индуцират (предизвикват) изграждането на специфичен имунитет в организма.

Ваксина, направена от инфекциозен агент, който е инактивиран или убит (без засягане на антигеничност), която дава възможност за активна имунизация.

Времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци или симптоми на заболяването. При различните заболявания този период е с различна продължителност и зависи от причинителя на болестта, засегнатия организъм, начина на проникване на причинителя в организма и др.

Уплътняване и втвърдяване на тъкани, причинено от възпаление. Тя често е признак на инфекция; засегнатата кожа и други меки тъкани могат да бъдат червени, удебелени и болезнени.

Kлас на антитела, които участват в алергични реакции.

Лекарствени средства, които потискат естествения, имунния отговор на организма.

Имунизация e синоним на ваксинация. Метод на създаване на имунитет с цел специфична профилактика против различни причинители, при кoйто в организма се внасят убити или нисковирулентни живи микроорганизми, или части от техните клетки, с цел имунната система да изработи защитни антитела без да се стига до болестно състояние. При последващ контакт с тези микроорганизми организмът ги разпознава бързо и започва да ги атакува.

Плазмен белтък, който функционира като антитяло. Защитни белтъци, които разпознават и свързват чужди за организма макромолекули (антигени), след което ги бележат и предават на фагоцитите за разрушаване. Имуноглобулините се синтезират от плазмени клетки, произлизащи от Б-лимфоцитите. Известни са пет класа имуноглобулини.

Наука, изучаваща имунитета, имунния отговор на организма срещу различни агенти и физико-химичните основи на имунните реакции.

Представка, обозначаваща вътре. Интрадермален, интравенозен, интрамускулен и др.

Вътрекожен. Интрадермална инжекция – когато лекарството или веществото се поставя в горните слоеве на кожата (дермата).

Комплекс на антитела, свързан антиген, който може да съдържа и допълнителни компоненти.

Всяко вещество, което предизвиква имунен отговор. Докато всички имуногени са антигени, не всички антигени са имуногени.

Интерфероните са естествени химически приносители, или цитокини, които играят важна роля в имунния отговор на тялото към чужди патогени – особено вируси и ракови клетки. Като част от неспецифичната имунна система, интерфероните действат в ранните фази на вирусната инфекция, преди да започне производството на антитела.

Цитокин, който има важно значение в имунните реакции. Интерлевкините са главните участници в развитието на имунния отговор срещу микроорганизми и тумори. Те са основни компоненти във възникването и прогреса на възпалителните реакции.