+ Абсцес
Kухина, изпълнена с гной и ограничена от околните тъкани с фиброзна капсула, причинена от инфекция.
Kухина, изпълнена с гной и ограничена от околните тъкани с фиброзна капсула, причинена от инфекция.
Антитела, образуващи се срещу собствени антигени на организма; имунната система реагира патологично и възприема собствените клетки или тъкани като чужди; производството им в организма се свързва с някои заболявания, при които е налице атака срещу собствени тъкани или клетки, т. нар. автоимунни заболявания.
Състояние, характеризиращо се със специфични антитела (антифосфолипидни антитела или антитела срещу ДНК), или клетки (като естествените клетки-убийци), които взаимодействат с молекули или съставки на собствените тъкани на организма и причиняват заболявания като ревматоиден артрит, лупус и др.
Субстанция, блокираща или потискаща деструктивните окислителни реакции, които премахват или унищожават свободните радикали. Примери – витамини А, С и Е, минерала селен, ензимите каталаза и супероксидисмутаза, коензим Q10, и комбиниран препарат Oxybor Forte.
Състояние, при което липсват или са намалени имуноглобулините в серума; тези лица са особено възприемчиви към инфекции поради невъзможност да образуват антитела към бактериалните антигени.
Силно намаляване на общото количество на неутрофилните левкоцити (вид бели кръвни клетки) в кръвта, с характерно развитие на чести инфекции.
Адаптивният имунитет се развива през целия живот. Начините за изграждането му са преболедуване или ваксинация. Ефективността на придобитата имунна система зависи от способността й да разпознае „чуждия“ материал, да отговори на присъствието му и да го ликвидира по подходящ начин. Когато тя се среща с нов микроб или ваксина се получава имунен отговор. Необходими са дни или седмици, за да отговори или да се адаптира, но придобитото подобряване на имунната готовност или „памет“, се запазват в продължение на дълги периоди от време (години).
Производство на антитела от имунната система срещу конкретни антигени, придобити или чрез заразяване или чрез ваксиниране.
Всяко вещество или организъм, които предизвикват имунен отговор (произвеждат имунитет), когато са въведени в организма.
Погрешна (прекомерна защитна) реакция на имунната система, обикновено към на пръв поглед “безвредни” вещества от околната среда, известни като алергени. Това е състояние, което включва имунитета на организма срещу различни неща, които могат да влязат в тялото – треви, полени, плесени и др. В резултат имунитета включва специално антитяло, наречено IgE. Когато то се съчетае с алергени (полени, плесени, антибиотици), кара имунната система да развива възпаление, което може да доведе до сърбеж, астма, червени очи и др.
Всяко вещество с антигенни свойства, което има способността да предизвика алергична реакция в даден организъм е известно като алерген (плесен, треви, антибиотици и т.н).
Модифициран или инактивиран бактериален токсин, който е загубил токсичността си, но е запазил антигенните и имуногенните си свойства.
Тежка, потенциално опасна за живота алергична реакция от бърз тип (свръхчувствителност), осъществява се от IgE антитела. Проявява се с локално зачервяване, сърбеж по кожата, образуване на оток, оток на ларинкса, спазъм на гладката мускулатура, хипотония, и може да прогресира до колапс или анафилактичен шок.
Глобулини (протеини), които се произвеждат от плазматичните клетки в отговор на антигенен стимул (чужди вещества) като бактерии и вируси. Антителата защитават организма от болести чрез свързване на тези организми и ги унищожават. Те осигуряват хуморалната имунна защита на организма, и се наричат имуноглобулини.
Отнася се до генетичните различия между индивидите от един и същи вид.
Присаждане на тъкан или орган между алогенни лица.
Потенциално обратима специфична имунологична толерантност, в която лимфоцитите стават функционално неактивни.
Всяко вещество, което може да бъде припознато от антитела или Т-клетъчен рецептор и което предизвиква и създава имунен отговор. Например, при ваксиниране против морбили, вирусът на морбили е антиген. В резултат на това се образува антитяло, което предпазва от развитие на морбили.
Форма на програмирана клетъчна смърт.
IgE-медиирана свръхчувствителност, т.е. астма, екзема, сенна хрема и хранителна алергия.
От едно и също лице.
Виж имуноглобулин.
Адювантите са съединения, прибавяни към ваксината, за да се увеличи имуногенността й, например алуминиевия хидроокис.
Заболяванията, при които собствената имунна система на организма действа срещу него.
Имунни клетки, които показват отговор срещу собствените клетки или тъкани на организма.
Първият слой на тялото за защита срещу вредните микроби /кожата е отличен пример/.
Някои от кръвните клетки, които са безцветни, поради липса на хемоглобин, и съдържат ядро. Те включват лимфоцитите, дендритни клетки, моноцити, неутрофили, еозинофили и базофили, наречени левкоцити.
Тип на гранулоцити (бели кръвни клетки) в кръвта.
Атенюирани Mycobacterium туберкулоза се използват като специфична ваксина за туберкулоза и като адювант.
Вид лимфоцити, участващи предимно в антитяло-медииран имунитет. Те произвеждат антитела, които се свързват с микроби, циркулиращи в кръвта, така че те не могат да инфектират други клетки.
Термин за описание на различните комбинации на агент, използван за имунизация. Те могат да бъдат моновалентни (антиген) или мултивалентни (няколко антигени) ваксини. Терминът „ваксина“ може да се използва взаимозаменяемо с ваксинален агент.
Капацитетът на имунната система на организма да помни срещата със специфичен антиген и да реагира по-бързо на антиген в по-късна среща.
Метод за създаване на активен имунитет против инфекциозни болести, чрез въвеждане на ваксини в организма на човека.
Компонент на имунната система, който се състои от набор от генетично кодирани отговори на патогени и не се променя или адаптира по време на жизнения цикъл на организма. Вроденият имунитет включва бързо мобилизирана защита, предизвикана от рецептори, които признават по-широк спектър от микроби. В контраст с адаптивния имунитет, не придобиват памет за по-добра реакция по време на втора експозиция на инфекция.
Препарат, получен от живи атенюирани (отслабени) или убити микроорганизми, техните токсини или антигени, който се прилага за създаване на специфичен активно придобит имунитет срещу определено заболяване.
Сложна защитна реакция на организма в отговор на увреждане на клетките и тъканите от различни патогенни фактори. Целта е да се елиминира вредния агент, да се ограничи увреждането, а след това да се възстанови тъканта до нормалното или близко до нормалното й състояние. To се характеризира с увеличаване на притока на кръв и влизането на левкоцити в тъканите, което води до подуване, зачервяване, повишена температура и болка.
Вещества, включително хистамин и 5-хидрокситриптамин, които увеличават съдовия пермеабилитет и контракцията на гладката мускулатура.
Болестотворната сила на даден микроорганизъм, способноста на бактерии, вируси и др. да предизвикват заболяване.
Серумни протеини, предимно имуноглобулини, които функционират като антитела и помагат на организма да се бори с инфекциите.
Преднамерена промяна на генетичен материал от намесата в генетичните процеси. Това включва въвеждането на чужда ДНК или синтетични гени в организма.
Жив организъм, който може да бъде заразен с инфекциозен агент при естествени условия.
Тип бели кръвни клетки (фагоцити), съдържащи цитоплазмени гранули (т.е. неутрофили, еозинофили и базофили).
Тъканно възелче, съдържащо пролифериращите лимфоцити, фибробласти и макрофаги, което се формира вследствие на възпаление в отговор на хронична инфекция или запазване на антиген в тъканите.
Вещества, добавяни към ваксини за инактивиране на вируси или бактерии, стабилизиране на ваксина, или запазване на ваксината, така че да остава силна с течение на времето. Примери на добавки кам ваксина – албумин, алуминиев хидроксид и алуминиев фосфат.
Имунизации, които не се изискват от закона.
Антиген-представящи имунни клетки, които инициират имунния отговор чрез активиране на лимфоцитите и стимулират секрецията на цитокини. Дендритните клетки също така предотвратяват автоимунни реакции чрез инструктиране на Т-лимфоцитите да не реагират, или са толерантни към самия орган.
Вид нуклеинова киселина, главен носител на генетичния материал на всички клетки и на ДНК-вирусите. Съдържа се основно в ядрата на клетките и най-често има формата на двойно верижна спирала.
Ваксини, които често използват „гола“ ДНК (ДНК, която не е свързана с клетка или вирус), с инструкции за вземане на защитни антигени. Когато се инжектира ДНК от други клетки, след това се произвеждат защитни антигени.
Способността на ваксината за постигане на желания благоприятен ефект (и) в реални обстоятелства.
Максималната способност на ваксината да произведе желания ефект.
Възпаление на веществото на главния мозък, обикновено причинено от вируиси. Енцефалитът може да доведе до трайни мозъчни увреждания или смърт.
Общ термин, описващ мозъчна дисфункция. Синдром при различни заболявания, при които на определен етап се въвлича и мозъка с характерните симптоми на количествени или качествени изменения на съзнанието, отпадна или възбудна неврологична симптоматика.
Свързан с определена местност, болестотворен причинител или болест, които постоянно съществуват в тази област.
Появата на болестта в рамките на определен географски район или население, което е в повече от нормалното ниво за дадено заоболяване.
Клон на медицинската наука, който се занимава с честотата, разпределението и контрола на заболяванията в дадена популация; видове фактори които контролират наличието или липсата на заболяване или патоген.
Инфекция или заболяване, причинено от бактерии или вируси, намерени в естествена среда, като например морбили или варицела.
Бактерия, която се използва в областта на общественото здраве като индикатор на фекално замърсяване (на вода или храна) и в областта на медицината и генетиката като изследователски организъм. E. Coli се появява в различни щамове, които могат да живеят безвредни в червата или да произвеждат токсин, причиняващ чревна болест.
Сложни протеини, произведени от живи клетки и катализиращи специфични биохимични реакции.
Подуване на тъкан (oток), причинено от ненормално натрупване на течност в тъканите.
Произлизащ отвътре, развиващ се вследствие на вътрешни причини, т.е. образуващ се в организма.
Токсини, който се освобождават при разрушаването на патоненни грам-отрицателни бактерии. Представлява липополизахариди от клетъчната стена. Предизвиква повишаване на температурата, хипотония и други клинични симптоми.
Определен вид бели кръвни клетки (левкоцити). Еозинофилите обезвреждат и отстраняват чужди за организми белтъци.
Зачервяване на кожата поради хиперемия (приток на еритроцити в тъканните пространства).
Производство на еритроцити.
Патогенен белтък (токсин), отделян от бактерии.
Екстраваскуларна течност (материали, излезли от кръвоносните съдове), съдържаща белтъци, клетки и клетъчни остатъци, която се натрупва по тъканите по време на възпаление.
Ваксина, съдържаща живи, отслабени бактерии или вируси, които индуцират активен имунитет.
Жлезата е орган (клетка или група от клетки), който произвежда химични вещества като хормони, ензими и др.
Възможността за разпространение на болестта, да се предава от човек на човек чрез пряк или непряк контакт.
Броят на новите случаи на заболяване в населението за определен период от време.
Имунизации, които се изискват от закона.
Термин, описващ заболяване от неизвестна причина.
Устойчивост срещу заболяване, невъзприемчивост на организма към причинителя на заболяването. Бива вроден и придобит, естествен и изкуствен, клетъчен и хуморален и др.
Имунизационен календар е утвърдената хронологична схема за имунизация и реимунизация на различни възрастови групи население. В България едни от задължителните ваксини са тези против хепатит, туберкулоза, полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш.
С термина имуногенност се означава способността на антигените да индуцират (предизвикват) изграждането на специфичен имунитет в организма.
Ваксина, направена от инфекциозен агент, който е инактивиран или убит (без засягане на антигеничност), която дава възможност за активна имунизация.
Времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци или симптоми на заболяването. При различните заболявания този период е с различна продължителност и зависи от причинителя на болестта, засегнатия организъм, начина на проникване на причинителя в организма и др.
Уплътняване и втвърдяване на тъкани, причинено от възпаление. Тя често е признак на инфекция; засегнатата кожа и други меки тъкани могат да бъдат червени, удебелени и болезнени.
Kлас на антитела, които участват в алергични реакции.
Лекарствени средства, които потискат естествения, имунния отговор на организма.
Имунизация e синоним на ваксинация. Метод на създаване на имунитет с цел специфична профилактика против различни причинители, при кoйто в организма се внасят убити или нисковирулентни живи микроорганизми, или части от техните клетки, с цел имунната система да изработи защитни антитела без да се стига до болестно състояние. При последващ контакт с тези микроорганизми организмът ги разпознава бързо и започва да ги атакува.
Плазмен белтък, който функционира като антитяло. Защитни белтъци, които разпознават и свързват чужди за организма макромолекули (антигени), след което ги бележат и предават на фагоцитите за разрушаване. Имуноглобулините се синтезират от плазмени клетки, произлизащи от Б-лимфоцитите. Известни са пет класа имуноглобулини.
Наука, изучаваща имунитета, имунния отговор на организма срещу различни агенти и физико-химичните основи на имунните реакции.
Представка, обозначаваща вътре. Интрадермален, интравенозен, интрамускулен и др.
Вътрекожен. Интрадермална инжекция – когато лекарството или веществото се поставя в горните слоеве на кожата (дермата).
Комплекс на антитела, свързан антиген, който може да съдържа и допълнителни компоненти.
Всяко вещество, което предизвиква имунен отговор. Докато всички имуногени са антигени, не всички антигени са имуногени.
Интерфероните са естествени химически приносители, или цитокини, които играят важна роля в имунния отговор на тялото към чужди патогени – особено вируси и ракови клетки. Като част от неспецифичната имунна система, интерфероните действат в ранните фази на вирусната инфекция, преди да започне производството на антитела.
Цитокин, който има важно значение в имунните реакции. Интерлевкините са главните участници в развитието на имунния отговор срещу микроорганизми и тумори. Те са основни компоненти във възникването и прогреса на възпалителните реакции.
Имунни реакции, които са медиирани от фагоцитиращи клетки на имунната система, а не от антитела или други хуморални фактори. Отнася се до Т-клетъчни медиирани имунни реакции.
Ваксина, която се състои от две или повече отделни имуногени, физически обединени в един единствен продукт. Комбинираните ваксини имат за цел да предотвратят няколко различни заболявания, или да предпазват срещу няколко щама на един инфекциозен агент, който причинява същото заболяване. Един пример на комбинирана ваксина е дифтерия-тетанус-коклюш ваксина.
Химически добавки, които се използват за предотвратяване на бактериални и гъбични замърсявания във ваксините.
Клонингът е точно генетично копие на жив организъм.
Вид лимфоцити, от решаващо значение за имунната система. Те унищожават таргетните клетки.
Факторите, които се свързват с рецептори върху повърхностите на хемопоетичните стволови клетки и са причина клетките да се размножават и диференцират в специфичен вид кръвни клетки.
Ограничена реакция, която се проявява в точката на входа на заразяване на организма или на инжекция. Също известна като реакция на мястото на инжектиране.
Вид бели кръвни клетки, участващи в имунната система. Има две основни категории, Т-клетки и Б-клетки. Лимфоцитите са неразделна част от защитните сили на организма, тъй като те са много специфични за антигени. Свързани са с микроби, туморни клетки, трансплантация, алергии и тъкани атакувани при автоимунните заболявания.
Малки, заоблени структури (жлези) в лимфната система, които съдържат колекция от лимфоцити (вид бели кръвни клетки), свързани към лимфните съдове. Te филтрират вредните микроби и токсини и помагат при борба с болестта. Лимфните възли може да се увеличат, когато организма води активна борба с инфекциите.
Това е течност, като плазмата в кръвта, която съдържа лимфоцитите на имунната система и циркулира в лимфната система.
Те са дендритните клетки (антиген-представяне на имунните клетки) на кожата и лигавицата.
Бели кръвни клетки, които включват неутрофили, базофили, еозинофили, лимфоцити и моноцити. Те са клетки на имунната система, които участват в защитата на организма от инфекции и чужди тела.
Увеличени лимфни възли.
Минималният период от време, което трябва да мине преди следващата доза от същата ваксина се прилага с цел да се гарантира, че имунната система има време да отговори ефективно на първата доза.
Голeми клетки, извършващи фагоцитоза т.е. премахват вредните микроби от тялото. Различават се кръвни макрофаги и тъканни макрофаги.
Големи клетки в съединителната тъкан, които посредничат при алергични реакции. Мастоцитите играят важна защитна роля в заздравяването на раните и защита срещу патогени.
Антитела, получени от една единствена клетка, използват се срещу специфичен антиген като ракова клетка.
Процес, при който микроб или организъм претърпява трайна промяна в наследствения материал. Когато вируси или бактерии мутират вече не сe откриват от имунната система и стават резистентни към прилаганите ваксини и лекарства.
Клетки в костния мозък отговорни за производството на тромбоцити, които са необходими за нормалното съсирване на кръвта.
Вид левкоцити, сравнително големи клетки, откриват се в кръвта с фагоцитарна функция.
Система, съставена от макрофаги, които имат способността да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Намира се в слезката, черния дроб, лимфните възли и др.
Нежелана реакция или всякакви неочаквани лекарствени прояви при пациент, настъпили след имунизация. Въпреки, че времева връзка съществува, причинно-следствената връзка не е задължително създадена с лечение или ваксина. Нежеланите реакции може да възникнат внезапно или се развиват с течение на времето.
Наличието на потенциално причиняващи заболяването микроорганизъм в тялото на индивида, което не причинява заболяване при него, но може да доведе до заразяване на други хора.
Механизмите, по които инфекциозен агент се разпространява сред хората, включително преки и непреки методи.
Имунизационна програма, насочена към определена група (и) или население.
Локална смърт на тъкани в живия организъм, при което техните функции се прекратяват напълно. Може да се отнеся до смърт на клетката, тъкан или на целия орган.
T-или B-клетки, които все още не са била активирани от среща с антиген.
Вид бели кръвни клетки, основно циркулиращи фагоцити полиморфонуклеарни гранулоцити. Навлизат в тъканите в началото на възпалителния отговор и са в състояние да посредничат също антитяло-зависима клетъчна цитотоксичност.
Устойчивост медиирана от лимфоцити, характеризираща се с антиген-специфичност и памет.
Връзката между причината и последиците от нея. Ефект, като болест, може да има една или много причини, като рискови фактори, предразполагащи фактори, или отключващи фактори (напр. сърдечна болест се причинява от комбинация от фактори, включително генетични и поведенчески фактори).
Характеристика на придобитата имунна реакция на лимфоцитите при втора среща с даден антиген, произвеждащ вторичен имунен отговор; по-бърз, по-голям и по-дълготраен, отколкото на първичния имунен отговор.
Памет Т-клетки се създава по време на първичен имунен отговор, когато са се научили как да се преодолее нашественика, използват паметта, за да победят следващи инфекции.
Противопоказанието е условие или фактор, който служи като основание да се държи на определено медицинско лечение напр. ваксиниране. Някои противопоказания са абсолютни, което означава, че няма основателни обстоятелства за извършване на курса на действие (напр. ваксиниране). Други противопоказания са относителни, което означава, че пациентът е с по-висок риск от усложнения, но тези рискове могат да бъдат компенсирани от други съображения, или смекчени от други мерки.
Хората, които работят в специфични кариери, които ги излагат на по-голям риск или увреждане.
Заболяване, засягащо или атакуващо населението на обширен район, когато разпространението на епидемия се разпространява по целия свят (например грипните пандемии).
Имунитет, придобити чрез прехвърляне на антитела (както чрез инжектиране на серум от лице с активен имунитет). Пасивния имунитет е ефективeн, но защитата като цяло е ограничена и намалява с течение на времето (обикновено след няколко седмици или месец). Например, майчините антитела се предават на кърмачето преди раждането. Тези антитела предпазват бебето през първите 4-6 месеца от живота.
Специфичен причинител на болестта, като бактерия или вирус.
Силата на лекарствените средства, за да се постигне желания ефект.
Действия и мерки, които намаляват експозицията или други рискове, предпазват хората от разболяване, или разболелите от влошаване.
Отговор от страна на имунната система при възникване на антиген за първи път. Първичната реакция на имунната система се състои от основни IgM антитела и производство на имунологична памет.
Имунна реакция, която възниква при първата среща на наивни лимфоцити с даден антиген.
Методът, по който ваксината (лекарството) се въвежда в тялото. Има пет начина на приложение: интрамускулно, подкожно, интрадермално, интраназално, орално.
Способността на болестта да се предава от заразено лице или група, които са били инфектирани. Инфекциозно заболяване може да се предава: по въздушно-капков път, при директен физически контакт, непряк контакт, фекално-орално предаване, храна или вода, чрез преносители като насекоми.
Б и Т клетки, които остават в организма след приключване на имунния отговор, за да се предотвратят бъдещи атаки от същия микроб.
Те се получават от активирани Б клетки специфични за даден антиген при среща по време на първичен имунен отговор. Тези клетки са дълго живущи и при нужда се делят бързо в отговор на повторна среща с антигена. Те остават в организма след приключване на имунния отговор, за да се предотвратят бъдещи атаки от същия микроб.
Клетка на имунната система. Под влияние на антигенен стимул В-лимфоцитите се трансформират в плазматични клетки, които продуцират антитела. Антителата спомагат за разрушаването на микроорганизмите като се свързват за тях и ги правят по-достъпни мишени за фагоцитоза както и активират системата на комплемента.
Болестотворен, способен да причини заболяване.
Устойчивост медиирана от лимфоцити, характеризираща се с антиген-специфичност и памет.
Част от червата, свързани с лимфоидна тъкан (GALT) и като отделни лимфоидни възли, главно в тънките черва.
Местата от където произхождат имунокомпетентни лимфоцити, т.е. костния мозък и тимуса при бозайниците.
Поставяне на допълнителна доза след определен период от същата ваксина, чието предназначение е поддържане на имунитета срещу болестта във времето.
Възпаление или увреждане на тъканите около мястото на инжектиране.
Локални и системни нежелани реакции, които следват непосредствено след, или в кратък период от време след ваксинация.
Всяко живо и неживо вещество в, или върху което инфекциозен агент може да живее и да се размножава, да служи като източник на инфекция.
Поведение, което увеличава вероятността, че дадено лице ще преживее дадено събитие, или може да бъде засегнато.
Специални Т-клетки, които регулират или потискат имунните реакции, предотвратяват автоимунно заболяване, например.
Процес, чрез който един организъм произвежда копие на самия себе си, например, начина, по който микробите се размножават.
Вид нуклеинова киселина, която се среща във всички клетки (както в ядрото, така и в цитоплазмата) и пренася информация от ДНК до цитоплазмата, където участва в контрола на определени процеси в клетките (напр. в биосинтезата на белтъците). РНК се открива и в много вируси (РНК-вируси), където е носител на тяхната генетична информация.
Дифузна система, съставена от макрофаги, които имат способността да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Намира се в слезката, черния дроб, лимфните възли и др.
Приемател на клетки, тъкани или органи от донор при трансплантация, на кръв при кръвопреливане.
Метод за създаване на изкуствен имунитет с цел предпазване от заразни болести.
Отнасящ се за цялото тяло.
Рядко неврологично заболяване, което се появява, когато имунната система на организма атакува периферните нерви в тялото, което води до загуба на рефлекси и временна парализа. Симптомите включват слабост, изтръпване, мравучкане и повишена чувствителност, разпространява се по тялото.
Нежелана реакция, която води до смърт или застрашаваща живота, и води до хоспитализация или удължаване на болничния престой; също може да доведе до значителни увреждания или нетрудоспособност, вродена аномалия или дефект на раждане. Сериозните нежелани реакции трябва да бъдат предадени на властите и не са непременно поради ваксинация.
А рупа на микро-организми, съдържащи подобен набор от антигени.
Болест или събитие, което се случва рядко и нередовно.
Общи нежелани реакции като повишена температура, раздразнителност, умора, анорексия, повръщане, или периоди на прекомерен или неутешим плач след ваксинация. Тези реакции може да предизвикат загриженост в родителите и лекарите, но повечето от тях са напълно обратими и нямат трайни последици.
Ваксини, които съдържат само част от целевия микроорганизъм.
Прекалено силен имунен отговор, което води до нежелани последици, например увреждане на тъкани или органи.
Мултипотентна клетка, от която произтичат диференцирани клетки.
Реакция за доказване на специфичен антиген или антитяло в кръвния серум, напр. реакция аглутинация, реакция за задържане на хемаглутинацията, реакция за свързване на комплемента (РСК) и др.
Лечение със серуми, при което в организма се вкарват готови антитела, които неутрализират микроорганизмите или техните токсини. Различават се: антитоксични (противотетаничен, противодифтериен и др.), антибактериални (противоантраксен и противочумен) и антивирусни (против бяс, хеморагична треска) серуми.
Вид лимфоцити, наречени така, защото те произхождат от костния мозък, но узряват в тимуса преди да бъдат пуснати в кръвния поток. Т-клетките са важни при контролирането на клетъчно-медиирани имунни реакции и развитието на B-клетки.
Специфична имунологична липса на реакция или способността на организма да бъде по-малко чувствителен към вещество или антигени.
Модифициран или инактивиран бактериален токсин, който е загубил токсичността си, но запазил антигенните и имуногенните си свойства.
Отровно вещество, продуцирано от микроорганизми, някои животни и растения.
Измерване на относителната сила на антитела или антисерум.
Ендокринна жлеза, съставена от два дяла и разположена зад гръдната кост. Смята се за лимфоиден орган, произвежда лимфоцити и играе роля в имунните процеси в организма.
Медицинско състояние, което се развива по време на лечението, или курс на съществуваща болест, или медицинско състояние.
Покритие на населението или сегмент от населението в света, обикновено с цел да се гарантира, че конкретен процент от населението (напр. 80 – 90%) е имунизиран.
Клетките-убийци са вид на лимфоцити, които директно атакуват и убиват инфектираните клетки или други цели, включително туморни клетки и дори собствените тъкани.
Бели кръвни клетки, способни да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Различават се два типа фагоцити: полиморфонуклеарни левкоцити (неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити) и макрофаги.
Процес на поглъщане и разрушаване на чужди частици, микроорганизми, клетки и други от фагоцитите.
Заболявания, които са устойчиви или рецидивират след определен период, често за цял живот. Хроничните заболявания могат да бъдат както сравнително леки като сенна хрема, така и сериозни като множествена склероза.
Терминът хуморален имунитет се използва за означаване на антитяло-медииран имунен отговор.
Вазоактивни амини присъстват в базофили и гранули на мастоцити, които след дегранулация, предизвикват повишаване на съдовия пермеабилитет и контракцията на гладката мускулатура. Освобождават се по време на алергични реакции.
Част от ДНК, със спираловидна структурa, разположени в ядрата на всички клетки. Те съдържат наследствен генетичен материал. Съществуват 23 двойки хромозоми (46 общо).
Това са вируси, които могат да бъдат предавани по полов път, или чрез контакт с кръв и други телесни течности, причиняват инфекция на черния дроб, което води до жълтеница и чернодробна недостатъчност.
Всяка молекула, която аглутинира еритроцитите.
Инфекции на кожата и съединителната тъкан, която се характеризира със зачервяване, подуване, топлина и болки. Може също да предизвика треска или студени тръпки.
Цитокините са нискомолекулни клетъчни хормони, отделяни от клетките на имунната система, които имат способността да регулират междуклетъчните взаимодействия.
Убива клетките.
Безядрена клетка с форма на двойно вдлъбнат диск, която съдържа предимно хемоглобин и чиято основна функция е транспорт на кислород.
Включва Пайеровите плаки, организирани и изолирани лимфоидни възли в чревната лигавица субмукоза.
Къде мога да си купя Инсадент Продуктите можете да намерите в аптеките, в Магазини Здраве и Природа и електронен магазин МОМО. | КУПИ СЕГА ОНЛАЙН |