Анатомия

ПАРОДОНТ

Гингива – най-периферният компонент на пародонта, покрива коронарната част на алвеоларният израстък, като прикрепена гингива и завършва като свободна, заобикаляща шийката на всеки зъб. При здрав пародонт дълбочина на гингивалният сулкус е между 1-2мм.

Цемент на зъба – специализирана минерализирана структура, покриваща корена на зъба. В него се закотвят влакната на периодонталният лигамент, цемента участва в процесите на възстановяване след увреждане на кореновата повърхност. Разграничават се два вида цемент:

– първичен (ацелуларен),който се формира заедно с пробива на зъба;

– вторичен (целуларен),който се формира след пробива на зъба в отговор на функционалните изисквания.

Периодонциум – богата на клетки съединителна тъкан, заобикаряща корените на зъбите. Осъществява връзката между цемента и алвеоларната кост. Изграден е от влакна(основни, допълнителни и Шарпееви), клетки (фибробласти, остеобласти, цементобласти и защитни клетки).

Основните функции на периодонталният лигамент са: физикални (прикрепване на зъба в алвеолата,предаване на оклузионните сили ), формираща и ремоделираща,нутритивна и сензорна.

Алвеоларна кост – това е алвеоларен израстък, изграден от алвеоларна кост, която оформя и поддържа алвеолите на зъбите. Формира се по време на пробива на зъбите и осигурява закрепването на периодонталният лигамент в коста. Постепенно се резорбира и изчезва след загубата на зъбите.

Във всички структури на пародонта има кръвоносни съдове, лимфни съдове и нервни окончания.